Замъкът сринат на Времето плътно е скрит
с нежна покривка от вечно зелени бръшляни.
Но ще развърже езика си немият куп от гранит
и ще разкаже отново безмълвният мит
за походи, битки и яростни сблъсъци бранни.

Тези подвизи вечно са живи -
щом разкъсаш най-горния пласт
всички тайни под него откриваш
и звучат времената във нас.

Сто окови ще паднат, ще се сринат във прах,
векове ще се скланят, без това да е грях
и ще тръгнат легенди за геройство, и страх,
за обсади, турнири, и поеми за тях.

Но за старата песен бъди ти готов
и разбирай проклетата вечност -
че самата любов си остава любов
даже в бъдното наше далечно.

И троши се стомана, меч се удря с меч,
тетивата дими, но стрелата е силна,
и смъртта върху копие вижда твърде далеч,
и врагът ти се моли със объркана реч
на колени за твоята милост.

Но не всички останали живи
пазят своята доброта,
с всяка подлост от тях си отива
на доброто им име честта.

Ако знаеш стрелата откъде излетя
ще живееш победно още много лета,
но когато коварства зад гърба ти плетат
става смъртно опасен и неверен светът.

Там мерзавецът носи ли ужким чисто чело?
И със вещици пак ли ви плашат?
Да, но злото навеки назовава се зло -
даже в светлото бъдеще ваше.

И во веки веков се менят времена,
но предателя все тъй презират.
И врагът си е враг, и войната - война,
и тъмницата - тясна, свободата - една,
и за нея геройски умират.

Все понятия винаги живи -
щом разкъсаш най-горният пласт,
чувства вечни под него извират
и над тях няма времето власт.

Пак во веки веков и във всяка страна
е цената - цена, и вината - вина,
и честта си спасиш ли - ти печелиш война,
и гърбът на приятел е за тебе стена.

Носим приказки писани с много древно перо -
чистотата, честта - все към времето наше,
че доброто навеки си остава добро -
в бъдното, в минало и в настояще.