Докато кърпят този бряг
след бурята парцали пяна
аз гледам отвисоко как
вълните падат пак и пак,
и няма никога да станат.

Съчувствам им, но леко аз -
загиват те далеч под нас.

Аз чувам хрип и смъртен стон,
те в ярост към смъртта си бягат,
и всяка е разпенен кон -
набира сили в див разгон,
и... пред целта глава полага.

И леко им съчувствам аз,
загиват те далеч от нас.

Ах, белогривеста съдба!
Жребци с копита снежни бият,
зове ги бойната тръба,
те се изправят на ръба
и чупят лебедови шии!

Съчувстваме им ти и аз,
загиват те далеч от нас.

Но вихър в гривата тъче
и уж я свежда за поклон -
краката й ще под сече -
и бариерата влече,
и рухва нов разпенен кон.

Съчувстваме му ти и аз,
загива той далеч от нас.

В гърба ми духа - моят ред!
И ето - гонят ме към края!
Предчувствам всичко отнапред,
предвиждам този миг проклет,
глава кога ще счупя зная.

И на загиналия мен
ще посъчувстват в този ден.

Мнозина тъй от векове
във безопасност наблюдават
от твърдите си брегове
как друг се бори и зове,
и, паднал, в бяло засиява.

И леко му съчувстват те.
А новата вълна расте...