Едър бях б раменете и строен,
нямах страх от куршуми и думи,
рамките тесни си бях спестил.
Но откакто се считам покоен -
окуцял, изкривен и безумен
в постамент - приковаха Ахил...

Ще разкъртя калъпа гранитен!
Но скована си, ти с постамента,
Ахилесова моя пета!
И железни ребра са набити,
и слепен съм стабилно с цимента -
във конвулсии само трептя!

Аз се хвалех с плещи - цял снажен -
ей на, мерете!
Не съм знаел, че мъртвите даже
стесняват в раменете!

Мен в рамка, макар и снажен,
насила ме вбиха,
а неравния ми сажен -
те изравниха!

И когато умрях, веднага
моята маска посмъртна снеха
близките хора, с порив познат.
Но за да бъде на вид по-блага,
отнесоха те за утеха
моите скули на азиат...

Аз такова не бях и сънувал,
и в съня си не бях се стряскал -
тази маска на мъртво лице -
със беззъба усмивка плува...
Как да скрия задгробната маска
със гранитните, мъртви ръце?!

Жив на хищните не слагах
в пастите пръсти,
и към мен избягваха мерки
тесни, и прости.

Ала маската ми щом направиха - ей,
и майсторът на ковчега
- мярка дървена не забрави върху мен
да разтегне.

А когато годината мина,
аз, усмирен съвсем и поправен,
за венец на добрия тон,
пред човешката свята лавина
за разглеждане бях поставен
въплътен във гранит, и бетон.

Тържеството по тоя случай
с мое пение беше открито -
от колоните ливна мед:
чрез модерните средства научни -
моят глас, от отчаян хрипот,
бе превърнат във приятен фалцет...

Аз немеех, укрит във савана -
той чака всички,
аз - кастриран, леех осанна -
напомнях птичка,

чаршафа снеха - какъв съм нежен! -
от срам се въся,
нима такъв аз на вас съм нужен
и след смъртта си...?

Командорът в ума ми прекрачи -
аз реших като в старото време
да походя със тропот и звън.
В ужас хукна тълпата зяпачи
щом изтръгнах нозе и застенах,
и закърти се камък отвън...

Аз избих през гранитната кожа,
арматура стърчаща протегнал -
репродуктора дърпах щастлив,
вече грохвах аз - гол, невъзможен,
репродукторът падна със мен
и със мен изхриптя: "Аз съм жив!"...

Паднах, счупих се, ала казват,
че пак стърчала
остра скула, ненапразно -
от метала!

Не, не стана със мен удобно -
скрито-покрито,
напротив - тръгнах си всенародно
аз от гранита...