Пак се връщаме,  слизаме пак в градовете -
сред потоците бесни коли,  в суетата.
Покорени,  зад нас вдигат ръст върховете.
И при тях,  в планините,  остават,  остават сърцата.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете, 
недостигнати още от нас.

Сам в беда кой би искал да се озове?
Как ще тръгнем,  нечули зова на сърцата?
Покорени,  зад нас вдигат ръст върховете...
Е,  дори боговете са слизали върху земята.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете, 
недостигнати още от нас.

С колко песни,  слова,  с колко светъл подем
планините ни викат при своята същност.
Но се спускаме ний - кой за дни,  кой - съвсем, 
просто всеки от нас трябва да се завръща.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете, 
недостигнати още от нас.