(Тъга по романтиката)
Приличам аз на камъка в торбата -
във мене зрее взрив,  във мен сега
значение на скръб прие тъгата, 
загадъчно все пак - като дъга...

Светът,  наречен Нов,  е вече стар, 
а Стария - разбиха на квадрати.
Науките сега са във разгар, 
изчезнаха хусари и пирати.

Всезнаещи невежи днеска в транс
подреждат всичко във редиш - стройно.
За новите идеи плащат в брой,  но
за «еврика» ти вече нямаш шанс.

Скалите край брега - от вятър лъснати.
В тях късно е да се разбия днес.
От Клондайк мойто злато е намъкнато, 
а черният ми флаг виси злочест.

Под тинята са приказните струги, 
а всички мохикани - под пръстта.
Сушат контрабандистките фелюги.
ребрата си по плитките места.

Притиснати в калъфи от метал, 
висят добри кинжали по стените.
Разби се на трески върху скалите
последната надежда - моят сал.

Партньорите напуснаха редиците, 
осъществиха своите мечти.
Набраха точки,  имат си позиции
в всеки мост зад тях сега пламти.

Игрите на комар сега са кът.
Авантюристи - звани и незвани -
по прерии добитъка пасат, 
конете там се правят на мустанги.

Дуелите ми - те се състояха, 
участвах в тях за чест и за престиж.
Но изстрелите вече отгърмяха...
Не бяха малко - как да ги броиш.

Спокойно и без мене се оправиха, 
а трябваше това да свърша аз.
Получиха плесник и ни забравиха
мръсниците,  живели между нас.

Аз «Към чертата!» не успях да кажа.
Но всичко - за гърмеж в Дантес - ще дам.
Но кой съм аз? Крадецът на миражи
от църквата мъглива «Нотр-Дам»?!

В далечни векове,  години,  дни, 
жените мои вече са живели.
И друг се люби в моите постели
насън,  наяве,  е моите жени.

Заети ми на одърите,  смъртните -
били те сняг,  чаршаф,  простор зелен.
И в болници военни милосърдните
сестри не мен окъпваха,  не мен.

Другарите ми са във вечността.
Достигна всеки Лета или Прана.
Не срещна никой на легло смъртта -
смъртта им бе насилствена и ранна.

Отвъд са вече техните души, 
вините си докрай неосъзнали.
Тук всеки - без проклятие,  с възхвали -
спокойно свойта чаша пресуши.

Умеещите правеха и струваха, 
но всички те навреме и е размах
отплуваха,  пропяха,  пророкуваха...
А аз пропуснах. Аз не излетях.