Там кръстове никой не вбива в пръстта, 
не чуваш вдовишките вопли.
На тях някой носи букети с цветя, 
тях Вечният огън ги топли.

Където войната ора е тежък плуг, 
днес плочи гранитни са впити.
Една персонална съдба няма тук -
в една са се слели съдбите.

Ти в Огъня виждаш горящия танк, 
ти виждаш - изгаря селцето, 
Смоленск в обвития в пламък Райхстаг, 
пламтящо - на воина сърцето.

Не плачат вдовици по тези места:
уверено стъпва тук всеки.
Тук кръстове няма забити в пръстта -
нима от това е по-леко?..