Векове и епохи наред този свят
се стреми по-далеч от студа,  към уют.
Но защо тези птици на север летят, 
щом открай време птиците тръгват па юг?

Те не търсят известност,  величие.
Под крилете им свършва ледът
и откритото щастие птиче е
за награда след дългия път.

Но защо не ни хващаше сън? И какво
ни подгоня по тази висока вълна?
Не сме виждали северното зарево -
то е толкова рядко,  че няма цена.

Гладни чайки блестят като мълнии.
Наште шепи са празни. Но тук
за награда след всяко безмълвие
непременно ще има звук.

Как отдавна сънувахме в бяло,  снегът
е затрупал в очите ни всеки нюанс.
Ослепяхме отдавна,  но идва мигът
да прогледне тук всеки от нае.

Тука няма да има мълчание.
Слабостта ще ни пусне от плен.
Срещу нощите на отчаяние -
за награда - полярен ден.

Север. Воля. Надежда. Безкраят зове.
Сняг без кал,  като дълъг живот без лъжи.
Няма гарван очите ни тук да кълве -
не се въдят насам тези твари божи.

Неповярвалите в прорицатели
и поели по пътя нелек -
тук,  в награда за самотата си, 
непременно ще срещнат човек.