Един музикант ми разкри компетентно: Старее китарата и по закон тя с електроорган ще бъде сменена, с електророял и електротрион. Но китарата пак звъни такт след такт и за нощите, лунните, като в младостта, оглася нощта със среброто на струните. Чух вчера как някой запя, в булеварда отекна гласът му - уверен, красив. Но сякаш пригласяше тази китара с умора на онзи лудешки мотив. И все пак, и все пак звъни такт след такт и за нощите, лунните, като в младостта, оглася нощта със среброто на струните. Не ми е прилика електророяла, за други певци - с други песни - е той. Но мисля, е китарата ние едва ли ще идем, макар и в заслужен покой. И китарата пак звъни такт след такт и за нощите, лунните, като в младостта, оглася нощта със среброто на струните.
© Добромир Тонев. Превод, 1984