На запад слънцето кърви. Смъртта добитото пресмята. В зори - пак бой. Сега върви, прикрита в облачната вис, през стръмния превал войската. Без приказки свободни. Не питай накъде - към планините родни, ще ни помогнат те! Във предвоенния покой а германец бе по тоя хребет. И падна, но спасен бе той, и може в утрешния бой да стреля с автомат по тебе. Без приказки свободни. Не питай накъде - към планините родни, ще ни помогнат те! Ти пак си тук, готов след час във бой да тръгнеш след сигнала. И той е тук - в кон ли част от ротите на «Еделвайс»? И ти ще го свалиш в превала. Без приказки свободни. Не питай накъде - към планините родни, ще ни помогнат те! Пълзиш със своя взвод напред, а край реката виждаш своя познат. За боя идва ред, но нещо днес не са наред алпийските стрелци пред боя. Без приказки свободни. Не питай накъде - към планините родни, ще ни помогнат те!
© Добромир Тонев. Превод, 1984