Достъпен съм за целия салон.
Пристъпвам към привична процедура:
икона уж е този микрофон, 
з днес стоя като пред амбразура.

Не му допадам аз,  от моя глас
навярно всички са се отегчили.
И знам,  ако излъжа в нещо аз, 
безжалостно лъжата ще усили.

Бие в кръста рампата с лъчите, 
злостните фенери - във очите, 
и прожектор ребром ме слепи, 
в край мен - кипи!

Той,  дяволът,  е с безотказен слух, 
способен да усети фалш до йота.
Макар за мойте грижи да е глух, 
аз честно ще изпея всяка нота.

Особено хрипти днес моя глас, 
но риск не бих поел с височините.
Че щом си изкривя душата аз, 
той няма да изправи кривините.

Бие в кръста рампата с лъчите, 
злостните фенери - във очите, 
и прожектор ребром ме слепи, 
в край мен - кипи!

И микрофонът с гъвкавия врат
върти пред мен главичката си змийска.
И хапе,  ако забележи спад.
Да пея до побъркване ли иска?

Не се движи,  внимавай с всеки жест...
Змия си. По езика те познавам.
Но аз съм змиеукротител днес, 
не пея песни - кобри укротявам.

Бие в кръста рампата с лъчите, 
злостните фенери - във очите, 
и прожектор ребром ме слепи, 
в край мен - кипи!

И като птиче лакомо и зло
той звуците кълве от дробовете.
Куршум ще шибне в моето чело.
Китарата - ще ми държи ръцете.

Това не означава кран,  покой.
Какво е моя микрофон,  кажете!
Кандило пред лицето ми е той, 
но аз не съм светец и той не снети.

Бие в кръста рампата с лъчите, 
злостните фенери - във очите, 
и прожектор ребром ме слепи, 
в край мен - кипи!

С най-прости гами пея и за миг
ако не е до края искрен тона, 
аз получавам в този миг плесник
от стихналата сянка микрофонна.

Към мен - очи от целия салон.
Покой ли да очаквам или буря?
Икона уж е този микрофон, 
а днес стоя като пред амбразура.

Бие в кръста рампата с лъчите, 
злостните фенери - във очите, 
и прожектор ребром ме слепи, 
в край мен - кипи!