Аз не обичам изхода фатален -
не ще се уморя да бъда жив.
Сезонът е сезон за мен банален, 
щом не подхвана радостен мотив.

Аз хладния цинизъм не обичам, 
не вярвам във възторга. Мразя аз
през рамото ми чужди да надничат
и да четат писмата ми в захлас.

Аз не обичам разговори спрели
или половинчатите неща.
Аз не обичам в гръб,  когато стрелят, 
а също - ако стрелят във гръдта.

Съмнения,  сплетни - заобикалям.
Във почестите виждам жило зло.
Аз мразя срещу косъма да галят, 
да драскат със желязо по стъкло.

Аз не обичам ситостта - пред нея
бих предпочел невъздържаността.
Досадно ми е,  щом честта линее
и е на почит всяка клевета.

Аз не случайно не изпитвам спрямо
прекършения полет жал: презрял
насилието,  слабостта,  аз само
към него - към Христос изпитвам жал.

Страхлив не се обичам,  не обичам
да бият някой без вина,  и сам.
Аз не обичам в мене да надничат, 
но повече - когато плюят там.

Манежи не обичам и арени.
Там сменят милион за лев от раз.
И нека стават занапред промени -
това не ще го заобичам аз.