Еловите клони тук трепкат без вест, 
тук птиците пискат тревожно.
Живееш в един омагьосан див лес, 
а бягството е невъзможно.

Нека съхне черьомуха като пране, 
като дъжд нека люляк да гасне.
Все едно,  ще живееш със мен насаме
във дворец,  в който свирят прекрасно.

Светът ти,  орисан от много лета, 
със моя не ще се кръстоса.
И мислиш,  че няма по-хубав в света
от този твой лес омагьосан.

Нека сутрин листата да нямат роса
и луната да спори с небето.
Все едно,  от гората ще те отнеса
в светъл замък с балкон към морето.

Кога ще се случи? В кой ден и в кой час
ще дойдеш при мен предпазливо?
Кога ще те взема в ръцете си аз
и ще те укрия ревниво?

Аз ще стана крадец - само ти пожелай.
Колко сили на вятъра пратих!..
Щом дворци и чертози заети са - рай
ще ни бъде колиба в гората.