Покрай пропастта дълбока,  по ръба на стръмнината
своите коне с нагайка аз подканящо налагам!..
Задушвам се и пия вятър,  гълтайки мъглата...
И дочувам,  и дочувам с гибелен възторг: пропадам!

Успокойте се,  коне! Защо се вслушвате
на камшиците в гъвкавостта.
Придирчиви сте,  коне,  като вихрушки сте...
Ще ме стигне смъртта,  недопял песента.

Ще допея куплета,  ще ви напоя -
нека само за миг на ръба постоя...

Мен като перце от длани ще ме духне урагана
и шейната ще ме носи в снеговете смъртнобледен.
Галопирайте по-бавно - вижте,  целите сте в пяна, 
удължете малко пътя към приюта ми последен.

Успокойте се,  коне! Защо се вслушвате
на камшиците във яростта.
Придирчиви сте,  коне,  като вихрушки сте...
Ще ме стигне смъртта,  недопял песента.

Ще допея куплета,  ще ви напоя -
нека още за миг на ръба постоя!..

Стигнахме: за среща с бога няма как да закъснееш.
И какво са се разпели злобно ангелите бели?!
Или е звънче,  което от сълзите се люлее, 
или е гласът ми,  хукнал след конете полудели?!

Успокойте се за миг! Защо не слушате -
не летете тъй бързо,  коне!
Придирчиви сте,  коне,  като вихрушки сте...
Щом тъй кратко живях - да допея поне!

Ще допея куплета,  ще ви напоя -
нека още за миг на ръба постоя.