Със странен вкус и интереси странни, 
аз често мога,  вече съм разбрал -
в един и същ момент да ям стакани
и Шилер да чета в оригинал.

Два полюса,  два "Аз"-а ме терзаят, 
съвсем различни хора,  врагове.
Ако балет единият желае -
към хиподрума другият зове!

Изключвам свойто второ "Аз",  щом в първо
лице живея аз - по образец.
Но често се отскубва то и бързо
доказва,  че е с облик на подлец.

Преборвам се,  мерзавеца потискам.
О,  неспокойна,  сбъркана душа!
Страхувам се,  че може,  без да искам, 
не второто си "Аз" да заглуша.

А щом докрай душата си разкрия, 
то келнерките във такива дни
ми дават алкохол на вересия, 
погалват ме безкористно жени.

По дяволите всички идеали -
пак ставам нетърпим и грубиян.
И пак седя и тъпо ям бокали, 
а Шилер е под масата заврян.

...Но - делото тече,  съдът - навъсен.
Аз,  гражданино съдия,  твърдя пред вас
не аз разбих витрината,  кълна се, 
разби я мойто подло второ "Аз".

Поне да е условно! Умолявам
съда да бъде по-малко дребнав.
Ще бъда зрител тук,  ще наминавам
дори и при съдийския състав.

Заклевам се пред всички откровено:
ще утроя старанията аз -
ще се преборя с тази раздвоеност
и с моето не мое - второ "Аз".

Аз повече не ще троша витрини
и хорските лица - пиши така! -
и двете мои болни половини
в една душа ще слея отсега.

Ще го изкореня и непременно
ще стана друг,  ще се пречистя аз!
Това е чуждо вюро "Аз" за мене...
Не! Не това е мойто второ "Аз".