За мене всяка вечер свещ поставя
и покрай твоя образ дим расте.
Не ща да знам,  че дните отминават, 
че всичко в нас лекуват те.

Не мога от покоя да избягам, 
че всичко тя от мен - с години занапред
отнесе,  без дори да предполага -
на кея първо - после в самолет...

За мене всяка вечер свещ поставя
и покрай твоя образ дим расте.
Не ща да знам,  че дните отминават, 
че всичко в нас лекуват те.

Душата ми - една пустиня пуста.
Какво стоите над душата ми?! - крещя. -
Над две-три ноти паяк там се спуска -
останалото го отнесе тя.

За мене всяка вечер свещ поставя
и покрай твоя образ дим расте.
Не ща да знам,  че дните отминават, 
че всичко в нас лекуват те.

Без път са в мене целите,  напразни, 
в душата ми,  ако я провериш -
две полудуми или полуфрази, 
а всичко друго - Франция,  Париж...

И нека свещ нощта да ми поставя
и дим край твоя образ да расте...
Не ща да знам,  че дните отминават, 
че всичко в нас лекуват те.