Един музикант обясни ми подробно,
че вече китара свой век отживя.
Не трябват китари, а електроорган,
електророял и електропила...

Но... китарата пак
не желай да мълчи,
пее във нощите лунни.
От юношество
далечно звъни
със седем сребърни струни...

Чух вчера как някой пей на булеварда,
гласът бе уверен, гласът бе красив,
но знам сто на сто, на китарата стара
дотяга й тоз веселяшки мотив...

И все пак
не може да замълчи,
пее във нощите лунни.
От юношество
далечно звъни
със седем струни...

Не съм аз човек за електророяли,
тук е нужен друг и песен по-друга.
Но знам сто на сто ний с китарата няма
да идем в заслужен, ненужен покой...

Китарата все
не желай да мълчи,
пее във нощите лунни.
От юношество
далечно звъни
със седем сребърни струни...