Тежки стъпки като зов на камбана в нощта проехтяха, -
значи, време е, скоро ще тръгнем и ние без глас.
По пътеки незнайни неуморни коне полетяха
и към край неизвестен понесоха всеки от нас.

В трудно време живеем, но щастие търсим все така,
след него препускаме ние постоянно в галоп.
Най-добрите приятели губим, дори непоглеждайки,
че близо до нас вече празно е тяхното място.

Огньовете още много време с пожари ще смесваме
и ще чуваме звук от ботуши в ушите зловещ.
На война ще играят по старому още момчетата,
ще делим дълго хората на свои и врагове.

А когато спре всичко - плачът и пожарите, грохотът,
и когато конете под нас от умора се спрат,
когато видим момиче, сменило шинела си с рокля,
нека всички да помнят, да не губят, да не простят...