От векове са скрити в паметта
събития и дати, и лица.
Дълбока като кладенец е тя:
опитай се да видиш с яснота
лицето си - неясно отразено.

Истинската от лъжлива роля
отделя само безпристрастен съд:
внимателно със миналото, моля,
не чупете глинения съд!

Военни някакви фрази припомняш си,
просто така, изведнъж -
например, че сапьорът греши
само веднъж.

Лениво някои се ровят там,
а други с неохота си припомнят,
за трети споменът е нежелан -
миналото старо е имане,
лежи завинаги неразкопано.

Потокът на годините отнася
указващите пътя ни стрелки,
да се изгубиш там е много лесно
и път назад да нямаш никак ти.

Военни някакви фрази припомняш си,
просто така, изведнъж -
например, че сапьорът греши
само веднъж.

Но спри, почакай, сам не се вини,
че всяко нещо има си причина -
не да скрият, да забравят искат
хората в недрата на годините,
заровени на сянка тези мини.

Всяка грешка през живота минал
струва много скъпо, затова
в минното поле не трябва нивга
да грешиш за нищо на света.

Военни някакви фрази припомняш си,
просто така, изведнъж -
например, че сапьорът греши
само веднъж.

Тласък, и стрелките бягат - ето,
нервите на хората не са въжета, -
ще се взривят, претрива се връвта...
Но, може мината да я намерят,
и вадят детонатора навреме!

Спокойно спи земята под цветята,
но мини щом намерят в твоя свят,
във сигурни ръце ще ги поемат
далеч от хората да ги взривят.

Военни някакви фрази припомняш си,
просто така, изведнъж -
например, че сапьорът греши
само веднъж.