Аз страшно скучая, без сили съм аз,
измъчват ме мислите, много тревожни -
някъде с някого да се пренеса
и там просто да видя нещо такова...

Но всъщност какво - честно, не зная.
А ме съветват всички у нас:
«Почети!» - и аз примерно сядам,
«Поиграй!» - с котарака играя.
Все тая, аз ужасно скучая!
Сър! Вземете Алиса със Вас!

Така ми се иска, така искам аз,
някога, някак да избягам от къщи,
да скитам в небето или под вода,
отвътре, отвън - че там не е същото.

Но всъщност какво - честно, не зная.
А ме съветват всички у нас:
«Почети!» - и аз примерно сядам,
«Поиграй!» - с котарака играя.
Все тая, аз ужасно скучая!
Сър! Вземете Алиса със Вас!

Дори ако паника вкъщи цари,
да ме и накажат съм даже съгласна.
Затварям очи, преброявам до три...
Какво ще се случи? Вълнувам се страшно!

Но всъщност какво - честно, не зная.
Всичко се смеси в горещия ден:
Да чета? - сядам да си играя,
Или игра? - с котарака четем.
Все тая, аз ужасно скучая!
Сър! Вземете Алиса със Вас!