Тежки стъпки призивно в нощта тишината удариха,
значи час е за път и за сбогом без думи и плач.
Там коне със копита пътеки незнайни проправяха
и към край неизвестен понесоха всеки ездач.

В дръзко време живеем, но щастието все изпускаме!
и го гоним напразно с надежда до сетния час.
Губим свойте най-верни другари в туй лудо препускане,
без дори да усетим в галопа, че няма ги с нас.

Още дълго ще бъркаме ний светлините с пожарища
и ще скърцат зловещо в ушите ботушите пак,
неизменно ще има войни сред децата играещи,
ще делим всички хора с години на “свой” и на “враг”.

А когато се свърши, заглъхне, и секне дори плача,
и когато конете под нас уморени се спрат,
и сменят ли шинелите с роклички наште момичета -
нека помним безмилостно целия наш минат път.