Ако имаш другар и той
ни е свой, ни е враг и пак
да отгатнеш решиш поне -
струва ли или не?!

Към върха го зови, върви
и все с него бъди и бди -
вързан с него, щом там висиш
няма как да сгрешиш.

Ако той уж върви добре,
но внезапно сдаде и спре,
плахо стъпва по лед и блед
с вик залита напред -

значи с теб редом тук е друг,
не ругай - изпъди го, край!
Недей тръгва с такъв, недей,
за такива не пей!

Ако ли той без хленч, без звук,
зъл, навъсен върви, напук,
ти се сринеш, но той лежи,
стиснал зъби, държи!

Ако той като в бой е пръв
и върха покори със стръв -
ти със него докрай бъди
все едно че си ти.