Надмогнах вече слабостта.
Напред - дерзай!
Страхът се срина в пропастта
навеки - край!

Вървя без да поема дъх
неуморим.
И няма на земята връх
непокорим.

Един неминат път зове
и аз вървя -
един от всички върхове
да покоря.

Тук мъртви, имена без брой
укри снегът.
Това е пътят - той е мой,
неминат път.

Със синкав блясък скатът бди,
ледът искри.
И тайно нечии следи
гранитът скри.

Над всички своята мечта
аз гледам пак
и вярвам в чистите неща:
Слово и Сняг.

И нека бързат ден след ден -
запаметих
как тук съмненията в мен
докрай убих.

- На добър час! - пошепна там
поток вода
н деня, кой беше той, не знам?
Ах, сряда - да!..