Всред догарящи свещи, молитва и кръст,
всред трофеи, огньове, но с мирни съдби,
в книжно детство растяхме без битки за мъст,
изтерзани от свойте нищожни борби.

А е толкоз досадно
да си малчуган.
И се биехме ядно,
без мяра и свян.

Ала мама тогава
ни кърпеше пак.
И четяхме в забрава
до утрото чак.

По челата косите ни лепнеха в пот
и от всеки ред тръпнехме, бяхме в захлас,
че с дъха на борба и на дързък живот
пожълтелите страници дъхаха в нас.

Научавахме в миг,
ний; не влизали в бой,
туй, че бойният вик
не е простият вой,

за делата достойни,
що е „заповед“, „съд“,
колесниците бойни
как през грохот пълзят.

От кланета и битки на минали дни
беше мозъкът детски до край завладян!
Разпределяхме ролите в свойте войни -
всеки враг бе страхливец и Юда презрян.

И врага да погубим
летяхме в галоп.
Свойте дами да любим
се клехме до гроб.

И всред всички цареше
любов и покой,
а от нас всеки беше
прославен герой.

Но се свърши. И търсиш за болката щит -
няма как да избягаш в мечтите далеч!
И опитай, разтворил юмрук на убит,
да изтръгнеш оттам още топлия меч.

Проумей в люта бран
с този меч, всред злина,
сложил шлема кован:
всичко има цена!

Страх и доблест не са
равностойна съдба.
И опитай вкуса
на сурова борба.

И щом грохне до тебе другарят ранен
и над него застанеш безсилен, превит,
и от първата загуба ревнеш сломен
от това, че не ти си, а той е убит.

Спри се в, този миг скръбен,
прозрял през скръбта
как през шлема озъбен
се зъби смъртта.

Виж Злини и Лъжи
вдигат своя груб лоб,
а зад тях все кръжи
лешоядът над гроб.

Ако с меча стар, бащин проправяш си път
и сълзите прегръщаш, оставайки смел,
всяко нещо осмисляш във битка на смърт -
значи нужните книги все пак си прочел!

Ако къшей последен
ти с друг не си ял,
безучастен и леден
встрани си стоял,

и не си с гняв палачи
на бой призовал,
ти живота си значи
пилял-пропилял...