Тресе ме пак. Аз целият съм лед.
Сърцето бие като камък в бъчва.
У мене някой - алчен и проклет,
с мазолести ръчища ме измъчва.

Усетили ме, че едва стоя:
- Ще се запие - казват - и задълго.
Души ме той, от него се боя.
Той кислорода вместо мене гълта.

Не ми е двойник, нито второ "аз" -
да обяснявам ли така глупашки -
той моя кръв е, моя лоша страст.
Такъв не ще сънуват и Стругацки.

Той чака да се мине моя срок
и думата си най-подир да каже -
ще стана пресметлив аз и жесток
и ще продам най-скъпото си даже.

Животът се изплъзва разнолик
и не че трябва да се оправдавам,
но как ще си простя аз оня миг,
когато той над мене надделява?

Запас от сили в себе си открих.
Във вените си, в гърлото - до дъно
отрова вбих и тъй го надхитрих.
Нека да плюска, докато издъхне.