Защо ни са сюжети и интриги -
за всичко знаем колко дават днес.
И според мен най-хубавата книга
е наказателният наш кодекс.

И ако, да речем, не ми се дреме
или ме гони още махмурлук,
кодекса взел, по разните му теми,
докрай чета, а не оттук дотук.

Не давах на приятели съвети,
на почит бе грабежът май край мен.
И ето току-що какво прочетох:
от три до десет, по-малко ни ден.

Ах, тези редове безумно-кратки -
и за какво романи да държа?
Та в тях е всичко - лагерни бараки,
побоища и карти, и лъжа.

Ах, тези редове, чета ги мълком -
зад всеки виждам нечии съдби!
Щастлив съм, ако срокът не е дълъг,
все може някому да провърви.

И блъска се сърцето като птица,
когато своя параграф чета.
Кръвта зад слепоочията плиска,
тъй както извън кофите сметта.