В таз вечер аз - ни пил, ни пял,
я гледах нея - онемял,
с усмивка детска, с усмивка детска.
Но този, гдето с нея бил,
ми рече: “Махай се, върви!”,
ми рече: “Махай се, върви,
че ще те плесна!”

И този, гдето с нея бил,
заплашва ме и нагруби,
а аз пък помня, как помня само...
И да си ходя, щом реших,
тя тихо каза: “Остани!”
тя тихо каза: “Остани!
Сега е рано.”

Но този, с нея гдето бил,
добре ме е запаметил -
веднъж във осем, веднъж във осем...
Вървим си двама, те - отпред,
мълчат си и стоят във ред,
мълчат си и стоят във ред,
и бяха осем.

Аз имам нож на кръста, свой -
не ще се дам, така, без бой.
Я виж го, гада! Я виж го, гада!
Нима нахалос ще се дам -
ударих първи по врага,
ударих първи по врага,
тъй им се пада.

Но този, с нея гдето бил,
той тази каша заварил,
напълно гнусно, напълно гнусно.
И някой здраво в мен се впи,
Валюхавикна: “Отстъпи!”
Валюхавикна: “Отстъпи!” -
но беше късно.

На моя гръб - беди безчет,
в затвора имат лазарет,
там належах се, там належах се.
И рязаха нашир-надлъж,
“Момче - ми викат - ти се дръж!”
“Момче - ми викат - ти се дръж!”
И аз държах се.

Раздяла мигом долетя -
съвсем не ме дочака тя,
но й прощавам, аз й прощавам.
На нея, вече съм простил,
но онзи, гдето с нея бил,
но онзи, гдето с нея бил,
не извинявам.

На нея, вече съм простил,
но с онзи, гдето с нея бил,
но с онзи, гдето с нея бил,
ще се разправям!