На Игор Кохановски
Другарят ми е в Магадан.
Свалете шапки, свалете шапки!
Замина сам, замина сам,
не поетапно, не поетапно.

Не че не му вървеше тук
и не на някого напук,
и не - чудак! - да му река,
а ей така.

Би казал някой: Не е в ред.
Как тъй ще се лиши от всичко?
Там има лагери безчет,
а в тях - убийци, а в тях - убийци.

А той: Не вярвай на мълва.
Не повече са от в Москва.
Ще грабне куфара си сам -
ив Магадан.

Аз себе си не виждам там -
бих скочил и от електричка.
Не тръгвам аз за Магадан
ни по привичка, ни в кавички.

Ще пея под китарен строй
каквото сам ще види той
в света от мене невидян
на Магадан.