Във лагер сме, по недоразумение -
за кражба - той, а аз - за Ксения.
Макар любов да беше - разделихме се -
крещеше тя и все не искаше.

Нас двамата нагази ни ЧК
и ето ни в костюми на ЗК
ЗК Василев и Петров ЗК.

Животът наш тъмничен, страшен е -
край нас крадци са, обирджии и търгаши все.
Към нас ужасни тук са отношения
и ония, странните, попълзновения.

Началството не ще да знай защо и как -
за него ний сме някакви ЗК -
ЗК Василев и Петров ЗК.

И ето, че решихме да избягаме,
не можем тук “парцали да налягаме” -
нас всеки ден пребиват ни затворници,
а лекарят ни вика за любовници.

За бягство се гласим, но засега,
оставаме все същите ЗК -
ЗК Василев и Петров ЗК.

Години четири за бягство мислехме,
храна със тонове икономисахме.
Черпак дори ни даде за из път,
един затворник, (че и те са кът).

Накрая ний офейкахме все пак
и ръкопляскаха ни всичките ЗК -
на нас - ЗК Василев и Петров ЗК.

А после - в тундрата и като мечките -
по пътя не, а по пътечките.
Дали в Москва или в Монголия,
къде ли водят - тяхна воля е...

Посоките разбрахме на света,
но нас и тук нагази ни ЧК -
ЗК Василев и Петров ЗК.

А после - заповед, за нашия, полковника,
че хванал двамата, опасните затворника -
пари и ордени за него, за сполуките,
а той от радост, все ни биеше по мутрите.

Прибавиха ни още няколко лета,
и пак сме ний в костюми на ЗК -
ЗК Василев и Петров ЗК.