На сина ми Аркадий
Математика ще, има, стихчета,
почести, сълзи, неравен бой.
И така оловните войничета
върху картата застават в строй.

По-добре да бяха те в казармите,
На война е като на война -
падат покосени в двете армии,
не печели никоя страна.

И с каква, по дявола, стратегия,
и е каква ли тактика така
рухва неутралната Норвегия
пред оловната египетска войска?

Под ръката лява Скандинавия
губи от престижа си, уви.
Ала дясната ръка изправи я
и статуквото възстанови.

Може би от лошо възпитание
или по училищна вина,
но не може в бурната кампания
да надвие никоя страна.

И макар да пробват всички армии
своите изпитани стрелци,
все едно - на двете полушария
равни са оловните бойци.

Где сте вие, леконравни гении,
или сте отдавна в дефицит?
Где сте вие, губили сражения
простичко и без отчаян вид?

Или вие, венценосци глезени,
непознали в битките беди?
Где сте вие, копие на Цезари?
Той дойде, видя и победи.

Съвестта витае над редиците -
как пред себе си да съгрешиш?
Там и тук - оловни са войниците
и кому победа да дариш?

Нервничи от всичко пълководецът,
сам пред своя вътрешен закон,
малък повелител на народите,
шестгодишен мой Наполеон.

За да го избавя от причината,
разделих оловната войска -
боядисах в синьо половината,
Беше победена тя така.

Аз успехи несъмнено имам, но
мъчи ме въпрос след този бой -
как решил е да загинат именно
сините, а не обратно, той?