Векове и епохи все тъй се стремят
към горещия тропик от полярния студ...
Но защо тези птици на север летят,
ако птиците тегли единствено юг?

Слава те не ламтят и величие.
Под крилете щом свърши ледът,
ще намерят те щастие птиче
за награда след дръзкия път.

Нас какво посред зной не ни даде покой
и какво ни подгони по луда вълна?
Не запали сияние звездният рой,
рядко случва се то - просто няма цена.

Тишина. Само чайките-мълнии
от ръцете ни празни кълват.
Но наградата ни за безмълвие
непременно ще бъде звукът.

Бели сънища само сънува нощта
и очите ни гаснат посред бяла тъма.
Ослепяхме - и тъмно е от белота.
Ще прогледнем пред ивица черна земя.

Ще отпусне гърлата мълчание.
И награда за нашия плен
след нощта ни на отчаяние
ще е вечен Полярен ден.

Север. Воля. Надежда, Само вятър снове.
Сняг без кал - като дълъг живот без лъжи.
Няма гарван очите ни да изкълве.
Гарван в бялата пустош дори не кръжи.

Неповярвалият в пророчества
непременно ще стигне дотук.
И наградата за самотничество
ще е срещата с някой друг.