Аз китара имам - вий, стени, се отдръпнете!
“Нека воля да не видя” - зли, съдбовни думи!
Прережете мойто гърло, вените ми прережете,
но, ръцете долу - от сребърните струни!

По-добре - във гроба, бързо, в едночасие.
Кой ще се застъпи и добри ще каже думи?
Във душата ми се ровят, късат я на части,
но, ръцете долу - от сребърните струни!

Но китарата ми взеха - свободата с нея.
Противих се и крещях: “Мръсни, зли муцуни!
Във вода и кал давете ме - за да не запея,
но, ръцете долу - от сребърните струни!”

Не ще видя, не ще зърна, братя,
дните светли, нощите безлунни...
Погубиха душата, отнеха свободата,
и разкъсват сребърните струни!