Благодаря ви аз, кореспонденти,
да ви отвърна не успях, уви -
работници, узбеки и студенти,
за всичко нека бог ви поживи!

Да ви даде живота два,
приятелство едно
и мирничка глава,
и всичко най-добро!

В изтритите стократно вече ленти
прослушвате на срички моя глас.
Благодаря ви аз, кореспонденти,
дано сполука стигне ви и вас!

Пак пишете: гласът ми е различен
и даже истеричен май е той.
И моли населението лично:
"Володя, не ни пей заупокой!"

Какво да правя - не звъня, но всъщност
звънят по-други. Моят глас хрипти.
И лентата некачествена също
по-силно от мълвата ми вреди.

И ето, питат: Бил ли си във плен ти?
Не съм бил, не - не съм воювал ден.
Благодаря ви аз, кореспонденти,
че тъй неточно мислите за мен.

Да ви даде живота два,
приятелство едно
и мирничка глава,
и всичко най-добро!

Приятели - и жалко, че не бойни -
от сушата, от синьото море,
благодаря ви за изпратените злобни
И даже неудачни стихове.

Чета на глас. "Излезе ти от мода.
Умирай, сатана и хрипкав бяс!
Как глупаво е, че така с народа
те превъзнасях до небето аз!"

"От водка сте умрели!" - друг ме плаши.
Е, да, умрях, ала възкръснах днес.
"Какви са все пйк доходите ваши?
Три рубли - песен? Вий сте просто Крез."

За маниера височайши - "Моля,
вървете си на Темза и на Нил!" -
благодаря сърдечно, мили хора,
но, виждате ли, аз съм вече бил.

Да ви даде живота два,
приятелство едно
и мирничка глава,
и всичко най-добро!

На Темза бил съм, пък и нещо друго -
край Сена съм клечал, но все едно.
Отвръщам на езика ви - не грубо.
Но не дочетох вашето писмо.

Похвалите ви или комплименти,
авансите, не ще ги ритна бос.
От редовете ви, кореспонденти,
оправя се и кривнал коловоз.

Моряци, старшини, интелигенти,
простете ми за отговора общ.
Но пиша ви и аз, кореспонденти,
десет години - песни всяка нощ.