Като всички хлапета, израснах бездомен -
водка пихме, песни пяхме нощем,
и не обичахме Серьожка Фомин,
защото ходи все съсредоточен.

У Серьожка Фомин си седим така -
при него чуквахме си срещи.
И за това, че почнала война,
ни каза Молотов, в една от своите речи.

В окръжието казаха: - Макар и годен,
застъпва се за теб завод “Компресор”!
Отказах аз - ама, Серьожка Фомин,
спасил от армията, татко му - професор.

За теб, Родино моя, лея си кръвта,
сърцето ми, обаче, негодува -
аз лея кръв за Фомин, за Серьожката -
а той седи си някъде и си пасува.

Сега, навярно, е на кино, невредим -
там хроника върви за нас, преди сеанси...
Я, тук пратете го, Серьожката Фомйн -
да помирише фронта наш, германски!

...Но, свърши се накрая, таз война -
от раменете ни - товар, като от шлюз.
И срещам аз Фомйн, Серьожката -
а той - Герой е, на Съветския Cъюз...