- Хей, таксист, я карай към пандиза,
към Бутирския - и бързай, не хленчи!
- Ти, приятел, закъснял си, със годинки две, излиза -
от затвора, даже тухла не личи.

- Жалко, аз решил съм днеска ранко,
по родните места да тръгна сам...
Е, какво, таксист, тогава - карай към “Таганка” -
око да хвърля, че съм бивал аз и там.

- На пух и прах е старата “Таганка” -
по дяволите, разнебитена стои...
- Е, добре, таксист, обръщай свойта таратайка,
така, без нищо, в къщи да вървим.

Или, чакай, да запушим, да повторим,
или по-добре - да пием - за това:
в Русия веч да не отваряме затвори,
в Русия лагери да няма отсега!