На присъдата си не дочаках края - година или четири ще ми влепят. Момчета, напишете ми, да зная, как там е, във свободния ваш свят. Какво се пие там? Ний тук почти не пием. Скрипти тук сняг, щом времето е ясно. Момчета, напишете ми, че ние, от вас ужасно сме далеч, ужасно. Не ми се диша вече във беда, без милите ви гласове присъщи. Как там е Надя? Със кого е тя сега? Сама? Тогава да напише също. По-страшен ще е само Страшен съд. Към вас ще ме привързват редовете. Те сигурно, не ще ми го дадат, но, вие, все пак, напишете.
© Румен Караколев. Превод, 2024