А по мен невеста, ще оплаква честно,
а за мен авери, ще платят дълга.
Вместо мене други, ще припяват песни,
може би, ще пие, в моя чест, врагът.

Вече ми не дават, книжки интересни,
и китарни струни - ни една.
Ни пътеки трудни, ни пътеки лесни,
не ми дават слънце, нито пък луна.

Не ми дават воля - а, и нямам право -
може - до вратата, до стена да съм.
И не може вдясно, и не може вляво,
може само късче небе, може само сън.

Сън, как аз излизам, дрехите ми връщат,
моята китара как ще ми дадат.
Как ще ме посрещнат, как ще ме прегръщат,
а, и що за песни ще ми отредят?