Далеч не всеки е желан сред нас,
но аз веднъж - на датата проклета,
доведох го и казах ви завчас:
”Със мен е той - налейте му, момчета!”

Той пи със нас и беше сякаш в ред,
и ние - взехме го във нашта чета...
А той, продаде всички ни подред -
как сбърках аз - простете ми, момчета!

Съда не помня - секна мойта мощ.
След туй - в бараката, духа ми покосила,
усещах аз край мен безкрайна нощ,
и при това, тя вечно беше в сила.

Ще съхраня докрай куража свой.
И нека се глумят над нашта участ клета.
Но много рано ни погребва той -
тук бърка много, вярвайте, момчета!

Нощта изтича - идва ден и час!
Аз моля ви, не хвърляйте монета:
“Щом в нашта чета го доведох аз -
в ръцете ми, предайте го, момчета!..”