Аз препускам отзад, стиснал зъби,
с най-дръгливия кон и без щит.
Не вещая, че зло ще настъпи,
а е шутовски зъл моят вид.

Със цяла дължина на кон излизах
пред всичките, тъй както княз напет,
не падах и глава не скланях ниско -
стремях се аз единствено напред.

Но стана тъй, че смъкнаха ме шеметно,
на свойте пики вдигнаха ме с вик -
разбрах какво е да не си на стремето
и на камшика острия език.

Вредом конници с дива омраза
ме пронизваха с лека ръка.
Аз, глупакът, поисках на княза
да съпернича с мойта снага!

На бойното поле не ме търсете,
далеч съм от военните дела,
но уязвим - за удар във лицето,
и уязвим в гърдите - за стрела.

Ръждяса мечът, вързаха ми китките,
в обора тъна в тор и в смрад, и в прах.
Пожизнено не ме допускат в битките,
че тъй недопустимо се държах.

Пред войската наречен двуличник,
аз съм вече обречен на сеч.
Но пък знам: и над княза ни личен
ще се вдигне все някога меч.

Надигам се вмирисан аз накрая,
пазача връзвам като жалък роб
и грабвам от обоза кон случаен,
троша ребрата му - летя в галоп!

Ще връхлетя срещу войската вражеска -
не е възможна битката без мен! -
и заживял до смърт с осанка княжеска,
потрябва ли - ще бъде повален!