Мостове няма. Издълба се бродът.
До гуша тънем в своята съдба.
Затворени са изходът и входът.
Един е пътят - с общата тълпа.

И двойките коне доказват с впряга
съвсем нагледно - тесен е светът.
От този кръг не може да се бяга,
безкраен и убийствен е кръгът...

Дъждът размива мъртвата палитра,
галоп е танцът на един народ -
и няма дъх, и цвят, и звук, и ритъм,
изобщо няма даже кислород.

Не могат ум и лудост да попречат
на този кръговрат общоприет.
Това ли е движението вечно,
безкрайното движение напред?