Един-едничък час за артобстрел - едничък час пехотата ще си отдъхне, едничък час до сетния предел: за някои - орден, друг - от небесата ще въздъх За този час не казваме и думи две - военни богове са те - артилеристи! А ние просто - “наказателните” сме - и не в графата: “ .. .бройте ни за комунисти”. Преди атака - водка за беда! Ний в Гражданската, свойта сме изпили. Затуй и никога не викаме “ура” - играем със смъртта на равни сили. “Наказателните” удряме без шум: на щик, под нож фашиста, не на халос! И щом не уловим в гръдта куршум - медал нагръден хващаме за храброст. Ти бий със щик, а по-добре със нож: по-сигурно е, даже неусетно. Дочакаш ли, обаче, тази нощ - гуляй, бедняко, с рублата си сетна! Морално слаби струваме се на врага - от пепелищата - напред, и без патрони. Носете си ковчези на гърба - наказателните, идват, батальони! И точно в шест - започва артобстрел - военни боже, после ще отдъхнем! Едничък час до сетния предел: за някои - орден, друг - от небесата ще въздъхне...
© Румен Караколев. Превод, 2024