Днес момчетата казват за такова адресче -
на града, там - на края, дето няма фенер!
Ако работа свършим, ще празнуваме вече,
със приятели верни в десеторен размер.

Но нали в полунощ всички искат да спят -
утре рано за работа стават.
Да им преча - не ща,
нито пък да крада,
и съня да тревожа
им сладък.

Но момчетата казват - там живее артистка,
тя брилянти си има, злато, суха пара.
И ще бъде тъй тихо, всичко струва си риска,
а пък после, набързо, ще ни скрие нощта.

Но нали в полунощ и артистките спят -
утре рано за работа стават.
Да им преча - не ща,
 нито пък да крада
и съня да тревожа
им сладък.

После каза ми Мишка,
за спестовната книжка.
Аз не вярвам, не вярвам, наш артист - пък богат.
“Но един подполковник
бил й таен любовник!” -
с този довод мен, Мишка, убеди ме все пак.

Но нали в полунощ всички искат да спят -
утре рано за работа стават.
Ами, няма да спят,
ще вървя да крада
и съня ще тревожа
им сладък.

Казвах им за цената,
че не е тя богата:
тез брилянти менте са, без любовник е тя.
А и тази артистка
е на възраст под триста,
и не ще си простя аз, че я стреснах в съня.

Че нали в полунощ всички искат да спят
утре рано за работа стават.
Да им преча - не ща,
нито пък да крада
и съня да тревожа
им сладък.