Съседът ми изръшна целия Съюз, не знам какво, но нещо търси, видно. Аз в чужди работи не пъхам нос, но още ми е болно и обидно. По прозорците им - плюш, коприна, Клава, неговата, кипри се в халата. С кирката - в Москва уран ще има, при такава ударна заплата. И си мисля - лъжат за това, той нарочно нищичко не търси. За какво му е - паричките текат, ох, тези рублеви потоци бързи. Вчера, в кухнята, синчето им, дори, с вратата щеше да изхвръкне. И нарочно то гарафата разби - майка му тук тройно ще се бръкне. Значи, нему рубла, а за мен - петак? Нека да ми плаща неустойка. Не от завист - просто пак, искам справедливост аз, и толкоз. ...Тук, ще им създам уют, нали - скоро от квартирата се вдигат. Ами, те са гъбави с пари, а у нас - за водката не стигат!
© Румен Караколев. Превод, 2024