Ако той - приятелят твой, ни приятел, ни враг е все пак... Ако не пишеш ти на рабош, добър ли е той или лош... Към върха го вземи, тегли! Не зарязвай го там и сам. Нека тръгне по лед, след теб - не за грош и разкош. Към върха, щом тежи страха, щом го тегли от хлад назад, и едва стъпил с крак - но как, да катери ледника пак? Значи ясно - не свой е той, път му дай и не го ругай. Със такива - дотук и тук, за тях - ни песен, ни звук. Ако той без кавги и вой, с крачки твърди и зли, върви, и щом ти от скала полетя, той на ръба те държа... Щом е свой и е с теб във бой, от върха е омаян той. Щом е с тебе до край дори, довери му се ти.
© Румен Караколев. Превод, 2024