Поледица е сковала навред,
години, години подред,
сякаш няма ни пролет, ни лято.
Нещо хлъзгаво обвива земята.
Хората падат на тънкия лед.

Планетата в кръг върти се под лед.
Дори и цигара преди да изпуши,
ще падне един или друг по-напред.
Поледица е сковала навред -
и ще го стъпчат с ботуши.

Но макар и покрита със лед,
за пързалка не е туй присъщо.
Само звяр ще премине напред -
а двуногите в своя си ред,
на четири крака придвижват се също.