А на делфина
витлото разряза корем,
изстрел в гърба
не чакаш, съвсем.
И батарея
без снаряди мълчи,
бързо трябва
да се излети.
Платноходката разкъсаха бяла
и се кая, кая, кая!
Дори и да търсиш,
не срещаш врага,
това ли е мъка -
че боли те крака?
Дверите пътни
скърцат във знак:
Вие кои сте?
Не ви искаме пак!
Платноходката разкъсаха бяла
и се кая, кая, кая!
Многая лета -
който пее в съня,
светът до разсвета
ще тъне в тъма.
И континентите -
в огъня ще горят...
Без мене! Без мен
в този свят!
Платноходката разкъсаха бяла
и се кая, кая, кая!
|