А на делфина витлото разряза корем, изстрел в гърба не чакаш, съвсем. И батарея без снаряди мълчи, бързо трябва да се излети. Платноходката разкъсаха бяла и се кая, кая, кая! Дори и да търсиш, не срещаш врага, това ли е мъка - че боли те крака? Дверите пътни скърцат във знак: Вие кои сте? Не ви искаме пак! Платноходката разкъсаха бяла и се кая, кая, кая! Многая лета - който пее в съня, светът до разсвета ще тъне в тъма. И континентите - в огъня ще горят... Без мене! Без мен в този свят! Платноходката разкъсаха бяла и се кая, кая, кая!
© Румен Караколев. Превод, 2024