Звън камбанен в нощта, на бой, призовава ни,
значи, без думи и сълзи, ще тръгнем на път.
Ще препуснат конете по бродове неизвървявани,
и към край неизвестен, накрая, ще ни доведат.

Нашто време е друго - сега ние искаме щастие,
и преследваме, него, летящото - в сетния час.
Най-добрите приятели губим в борбите и страстите,
не забелязвайки даже, че вече ги няма до нас.

Още дълго огньовете ще изглеждат пожарища,
още дълго ще скърцат ботуши пред нашта врата...
На война ще играят децата ни, в детските сънища,
и на свои и чужди, ще делим, и у нас, и в света.

Щом заглъхне войната, щом прегори и отплаче се,
щом конете под нас, уморени от път, запъхтят...
И когато шинелите, с рокли засменят девойките,
да не забравим тогава, да не простим, да не страдаме пак!