В оградените, дремливи,
страшни Муромски гори,
там нечисти бродят сили -
страх във костите пълзи.

Вие тихо горски хор
от покойници,
даже славеите там
са разбойници.
Страшно съвсем!

Омагьосани в блатата,
кикимори сеят смут,
гъделичкат по краката
и към дъното влекат.

И на кон, и пешком
се награбват те,
и безчинстват съвсем
таласъмите.
Страшно съвсем!

И щом мъж - търговец, воин,
влезе в тъмните гори,
заблудил се след запоя,
и от глупост, може би.

Със причина ли си там,
без причина ли -
вдън земята ти пропадаш -
и завинаги.
Страшно съвсем!

От една гора в чужбина -
там цари същински ад,
не признават кум, роднина -
помежду си се ядат.

За да сеят злините
си по света,
за обмяна дойдоха
на опита.
Страшно съвсем!

Главният разбойник - Славей,
им устрои буен пир,
а от тях пък - Змей Триглави
и слугата му Вампир.

Пиха в черепи трева
тез безумници,
във надгробен хоровод -
богохулници.
Страшно съвсем!

Змеят скочи с буйни сили
и развика се със бяс:
“Дай, Разбойнико, да видим
тук момите ти сред нас.

Таласъми - давай песни
и игра,
всички ви в блатата
ще затопя.”
Страшно съвсем!

Но и Славеят-Разбойник
не остана по-назад,
свирна, викна, кресна:
“Стой на място вносна гад!

Я събирай си бързо
парцалите!
И на Вампира прибирай
сандалите!”
Страшно съвсем!

Тук сганта се поизнерви
и започна да реве:
“Вещици не сме ли верни?
Патриотки ли не сме?

Малко време ли смука
ни ти кръвта,
че на жените присягаш се
към плътта?”
Страшно съвсем!

Помнят хора белобради
тези стари патила,
как вампирите във свади
си изтребиха цвета.

Заклеймиха старите
безобразия -
а гората благодат
пак налази я.
И страшно няма - съвсем!