Тъй задимено е, че в огледалото няма отражение
И даже отсреща не виждаш лице
И двойка танцьори, умориха се от въртене, -
Но все пак аз ще допея песента си до край!

Всички ноти потребни отдавна
изсвириха,
Угасна, изветря виното
в чашата

За минута желанието ми да говоря -
изчезна
И по добре мълчаливо да допия своята
чаша.

Половин година без слънчеви ласки отмина
И душите изстиват под кората на леда,
И изглежда напразно аз чакам ледохода
Но все пак аз ще допея песента си до край!

Всички ноти потребни отдавна
изсвириха,
Угасна, изтля виното
в чашата

Изгубих за приказки интерес
. . .
И по добре мълчаливо да допия своята
чаша.

В оркестъра свирят уморено, и бъркат...
Кръгът се затваря, излизане няма оттук!
Спокойно, трябва да си тръгна усмихнат,
Но все пак аз ще допея песента си до край!

Всички ноти потребни отдавна
изсвириха,
Угасна, изтля виното
в чашата

Изгубих за приказки интерес
. . .
А може би по добре ще е да строша тази
чаша?