Иконата в левия ъгъл виси,
навярно са те староверци.
И рогозка на пода лежи,
изпотъпкана от човеци.

Маса, легла - и толкоз уют,
две - някога винени - бъчви.
Сякаш дойдох в инвалиден приют -
с якичка колосана сръчно.

Наляха ми вино - при тях е така -
за рубла - две стомнички пълни.
А старец беззъб - инвалид без крака,
ме погледна с очите безмълвни.

“Е, хайде, успехи!” - отроних му аз.
“Какви, ти, тук, нахрен, успехи!”
Ний пийнахме с него, в дима, и тогаз,
подкара я, без да усети!..

“Какво ми е дала на мен, тази власт?
За моите зъби, за нозете ми - тези?
А работа има - пиеш в несвяст -
и ровиш пътя с цротези.

Ех, щях да успея - да имах крака,
прагове много щях да отъркам!
Но, ползата где е - от всичко това -
ползата где е - или аз бъркам?”

“Трябва, дядо, какво?” - аз повдигнах глава -
“Трябва мъничко тука:
остави ги, онези, в ЦК, но поне във ЧК,
за съдбата ни да им пука...”