Някога ще умра, ние всички някой ден и някога ще умрем
Как мога да знам, че не сам - а от нож в гърба:
Убитите ги щадят, и опяват, и глезят в рая -
Ще замълча за живите, - но за покойните грижим се знам.

В калта ще забия лицето си, ще се строполя красиво настрани
И ще хукне душата ми, на крадена кранта в галоп.
И в дивните райски градини ще набера бледорозови ябълки...
Жалко, градините пазят ги, и стрелят без пропуск в челото.

Препускайки стигам и гледам - пред очите ми нищо райско не виждам:
Безплодна пустиня и пустош и хаос безкрай...
И посред нищото там възвишават се лети порти
И огромна тълпа отпред, към вратите погледи впили.

Как изцвили коня ми! Усмирих го с ласкави думи
Да, и бодилите от опашката почистих и гривата му сплетох аз.
Старец белокос, нещо много дълго мъчи се с катинара -
И сумтя и мрънкаше, не можа да отвори и се върна назад.

А огромната тълпа не издаде нито стон, нито дума
Само приведоха се в миг, и на колене изтощени коленичи
Тук е банда престъпна, оглуши ни прекрасен камбанен звън
Всички застанаха в кръг и Разпнатия над кръга висеше.

И Апостола - старик - на стражите крещеше и командваше.
Той повика там някой и започнаха пак вратата да отварят...
Един държеше жезъл с ключ, издигна го и удари по портата желязна...
И се втурнаха всички в прекрасната таз благодат

Аз познах стареца по сълзите на бузите му сухи
Туй е старецът Петър - той апостол, а аз глупак
Ей ги храсти и градини, с купища замръзнали ябълки...
Но градините пазят ги, и стрелят без пропуск в челото.

На всички ни милостиня дай, а и толкова ли много искам аз?!
На мен - да имам приятели и жена - за да падне и плаче на гроба ми.
А пък аз за тях ще отмъкна райски безсемкови ябълки
Жалко, пазят градините, и стрелят без предупреждение в челото.

В изтощените ръце свещите топят се като в свещник.
В туй време аз коня си отново подгоних в галоп.
Аз набрах, набрулих, от тез прекрасни райски ябълки без семки.
И за това ме простреляха, без грешка право в челото.

 
 
 
 

И подгоних конете по далече от тез места гибелни и мрачни
Конете бесни вирят глави, и аз захапал съм юздите
И по сипеите с бич в ръката покрай пропастта и в пазвата ми ябълките
За теб ще ги донеса: ти ме дочака от рая дори!