Параден вход, а аз - в обход.
Не ще се моля или кая.
През черния, аз влизам, вход,
излизам, през прозореца, накрая.

Културно пипам аз, без вопъл,
но вчера мене - топъл-топъл,
макар да съм бил и натясно,
оскърбиха ме най-най-ужасно.

И плюл в пияното лице,
уста запушил на портиера,
излязох през стъкло - в ръце,
в обятията на милиционера.

И ето - мен окървавения,
всенародно прославения,
както бях си в амбиция,
взе ме нашта милиция.

И със юмруци - за урок,
и със ботушите корави,
отнесох глоба аз, не срок -
за хулиганските прояви.

След това - на премазания,
несправедливо наказания,
разрешиха в капанчето,
да поспи на диванчето.

Събудих се - преди зори -
успях и да поспя, без сметки.
И скочих, към прозореца, уви -
там, на прозореца - решетки!

И за мен, патентования,
и от тук застрахования,
тези пръти, печалните,
вгорчиха дните ми, жалните.

Аз станах рано, сутринта,
от слабост, за брава се хванах.
Излязох аз - но, през врата!
И в себе си се засъмнявах...

В света - тихо безветрие,
чистота и симетрия,
на душата ми - тягостно,
и живея безрадостно.