Седим и пием в разнобой,
“Мадера”, “Старка”, “Зверобой”,
но викат всички ни в забой, и то веднага.
А там - стахановец, гагановец,
загладовец, и виж късмет -
затрупа вътре точно тоз бедняга.

Той бил е младши офицер,
за нас отличен пример - зер,
по пионерски “Винаги готов” бе тука.
И тъй, от кораба се вля:
“Дай въглища за таз страна!”,
а днес, на камък, май, удари с чука.

А долу - штрек и бивш наш зек -
по риска падащ си човек,
“Таз беда за нас, за всички - казва - е една:
щом разкопаем - ей го на -
три норми още на гърба,
Дай въглища за таз страна! - здравей, съдба!”

Така, че братя, не за слава -
да поработим криво-ляво:
един за всички, всички за един”.
...Той служил в Талин, там, при Сталин,
лежи в забоя изоставен,
за него, по човешки ний скърбим...