Нещо не е наред, Уж е ден като всеки друг
Същото небе - и пак си е същото синьо
Същата тази гора и въздуха си е същия и тази вода
Само той не се върна от боя.

Не разбирам сега - кой е бил прав между нас
В нашите спорове, отнели сън и покой
Мен започна да ми липсва чак сега
Когато той не се върна от боя.

Той не на място мълчеше и си припяваше не в такт,
Все говореше нещо си свое
Той, да спя не ме оставяше, още с изгрева бе на крак
А вчера той не се върна от боя.

Това че е пусто сега - не за туй се бо
Чак сега осъзнах - били сме ний двама...
Сякаш за мен вятъра задуха във огъня с бяс,
Когато той не се върна от боя.

Днес отскубна се, сякаш от плен пролетта,
По погрешка извиках му аз:
- Друже, остави ми от цигарата! - А в отговор - тишина
Вчера той не се върна от боя.

Мъртвите наши не ще ни оставят в беда,
Нашите загинали са днес часови...
Отразява се небето в гората като в чиста вода
И дърветата стават сини и те...

Има място в землянката, стига ни за двама доволно
За нас и времето - течеше за двама...
Всичко сега за един е... Само мисля си че
Аз не съм се върнал от боя...