Дълго Троя под затегната обсада,
непристъпна си оставаше твърдина,
но троянците не вярваха в Касандра -
инак Троя щеше да е невредима.

Без дъх останала безумната девица,
крещеше: “Ясно виждам Троя цяла в прах!”
Но ясновидците, или пък - очевидци -
на клада ги изгарят първо тях!

И в тази нощ, на коня дървен от червата,
се спусна смърт; и както винаги - съдбовна -
над стоновете безнадеждни на тълпата,
извика някой: “Вещицата е виновна!”

Без дъх останала безумната девица,
крещяла: “Ясно виждам Троя цяла в прах!”
Но ясновидците, или пък - очевидци -
на клада ги изгарят първо тях!

И в тази нощ, и в тази кръв, и в тази смута,
от предсказанията, както ни се дава,
тълпата би намерила минута,
за неизбежната, привичната разправа.

Без дъх останала безумната девица,
крещяла: “Ясно виждам Троя цяла в прах!”
Но ясновидците, или пък - очевидци -
на клада ги изгарят първо тях!

И ето краят - и трагичен и досаден:
намерил грък пророческата й обител
и ползвал се от същата Касандра,
като обикновен и ненаситен победител!

Без дъх останала безумната девица,
крещяла: “Ясно виждам Троя цяла в прах!”
Но ясновидците, или пък - очевидци -
на клада ги изгарят първо тях!