Няма Залив на брега,
от Дъба - каква следа?
Дори паркет не е сега -
ето на:
здравеняци - тъп, по-тьп,
с брадви секли дъб по дъб,
за ковчег - всеки дъб,
всеки път.
В дом прекрасно се живя,
на кокоши, на крака,
ама, страх ли се набра
с Въртопрах!
Той юначен, храбър бил,
боен подвиг сътворил -
Баба Яга напоил,
изгорил!
Изчезни от мен, тъга,
скоро се махни!
Туй е само увода -
приказката предстои.
Котаракът е сред нас,
вдясно пее е весел глас,
а наляво, вместо - пас,
виц за нас.
Но е учен кучи син,
златото остойности,
от веригата, с пари,
се пропи!
Той веднъж - от бога дар -
взел огнейде хонорар -
на водка Залива дъхтял -
от хектар!
Но засвило го сърце,
и се молил е две ръце,
мемоари за татари
да чете!
Изчезни от мен, тъга,
скоро се махни!
Туй е само увода -
приказката предстои.
Богатирите и те,
хвърлили си пиките -
що да пазят туй море
и царе?
Всеки - с курник на брега,
и навирил си носа -
своя пази си земя,
тъй е тя...
Поокастри от Дъба,
чичо им - не се стърпя,
а съседите си плю
и руга́.
Вика, псува и гърмя,
спомена и Залива,
но вече купил бе земя
край Москва.
Изчезни от мен, тъга,
скоро се махни!
Туй е само увода -
приказката предстои.
А Русалка, пък - и тя!
Пази кратичко честта -
тя не бързаше съвсем
за деца.
Богатири без вина,
ле признаха си сина -
син на цялата войска
е сега.
А веднъж магъосник стар -
присмехулник и клюкар,
и предложил, като опитен
женкар:
“Ще те нося на ръце,
ще те взема и с дете” -
тъй Русалка този взе
и превзе.
Изчезни от мен, тъга,
скоро се махни!
Туй е само увода -
приказката предстои.
И брадати Чериомор,
сред крадците пръв е в хор -
той Людмила - в своя двор -
във затвор!
Ловко той очи върти,
даже може да хвърчи:
а зазяпаш ли се ги -
ще влети!
Самолетният килим
е в музея невредим -
любопитният народ
търси брод!
А пък старият ллейбой,
краде си малки, без застой,
дано се сепне
и миряса той.
Изчезни от мен, тъга,
скоро се махни!
Туй е само увода -
приказката предстои.
- Нямам сили, нямам мош -
Вампиръз буйствал цяла нощ
и вампирката си бил,
та пребил:
- Дай ми рубла, няма сън -
викал, стенал в полусън -
не дадеш ли, да не съм
таласъм!
Колко носих плодове -
Вампирът викал без да спре.
Колко тонове кори
и мезе!
Виж - вратът ми отъня,
все на теб да угодя,
за мен ти рубла досвидя,
ах, жена...
Изчезни от мен, тъга,
скоро се махни!
Туй е само увода -
приказката предстои.
А чудати зверове,
дивеч всякакъв - къде?
Изпостреляни - по тез
брегове.
Няма Залив на́ брега,
няма никаква шега.
Поетът писал за това,
ама н?!
Изчезни от мен, тъга,
душата не рани?
Щом това е увода -
следват лоши дни?
|