Наканил се тъкмо наш мъдри Олег,
на портите щит да забие,
отнейде при него явил се човек
и му просъскал по име:

“Ей, княже - му рекъл - да знаеш от мен:
от коня ще дойде смъртта някой ден!”

Наканил се в поход Олег да върви,
да накаже тез подли хазари -
явили се влъхви със бели коси,
на водка степта овоняли.

И викат му - “Княже, да знаеш от нас:
от коня ще дойде смъртта в някой час!”

“И вас откъде ли ви вятърът вей? -
дружината хвана камшици -
напил си се, старче, иди изтрезней,
не сме ний наивни мужици!”

И стига крещяхте, под път и над път,
че от коня ще дойде смъртта някой път!

Главата си всеки, все пак, отърва,
да се шегуваш с князе е опасно.
Но дружината дълго тез влъхви върша,
на конете с копитата, бясно.

Как тъй те ще викат, под път и над път,
че от коня ще дойде смъртта някой път!

 
 
 
 

 
 

“Ей го на, коня - белее костта -
само череп от него остана”.
Олег го настъпи спокойно с нога
и на място смъртта го прихвана.

Зла пепелянка го клъвна завчас -
от коня дойде му смъртта в този час!”

От влъхвите някои е винаги бит -
вместо да чуем и вникнем в словата -
ако Олег бе послушал, и втория щит
би заковал в Цариград, на вратата.

Те правилно викали, под път и над път,
че от коня ще дойде смъртта някой път!